EVENTS.dir.bg | Блог за успешни събития

  [BG]   EN  
EVENTS.dir.bg | Блог за успешни събития

 
Рейтинг: 3.00
(1139)
Успешни СЪБИТИЯ
Събитийни НОВИНИ
Събитийни ПАРТНЬОРИ
ФОТО от СЪБИТИЯ
ВИДЕО от СЪБИТИЯ
Списък
ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪБИТИЯ - Добра практика и Съвети
БИЗНЕС Новини


Изпрати ИНФО Събитиен БЛОГ За Нас Контакти

ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪБИТИЯ - Добра практика и Съвети / Връзки с медиите

Вземи в gLOG
08 Януари 08, 11:40 / Автор: Зорница Маркова, в-к "Дневник"
В търсене на професионалния PR
Медиите все още се пълнят със съобщения, които отиват директно в кошчето.
Професията PR е една нормална професия, която в последните години много нашумя в България. И се напълни с хора, които са станали PR-и, защото не знаят с какво друго да се захванат. И които започват да си вярват, а и по някакъв начин убеждават и клиентите в професионалните си умения. Последните от своя страна им се връзват и им плащат. И се развихря безкрайна върволица от "оригинални" събития, пресрелийзи, покани, пътувания, смях, игри, закачки. А като прибавим и това, че някои от журналистите също им се връзват, PR-стването съвсем заприличва на истинско.

"Връзките с обществеността" - да използваме българския превод на популярната професия, е убежище за най-разнородни групи от хора - бивши журналисти, които са се уморили от безконечното тичане по събития и писане на информации и са решили да минат от другата страна на барикадата; манекенки, завършили в някой провинциален университет; жени на политици или бизнесмени, решили да използват връзките на съпрузите си и други. Проблемът е колко от тях наистина стават професионалисти.

Практиката в България показва, че колкото по-пренаселена става PR-ската професия, толкова повече пространството се запълва със случки, готови да грабнат и най-голямата награда за зле свършена работа. Примерите са толкова много, че и книга не би могла да ги побере.

"Добър ден, получихте ли ни поканата"

Сигурно в медиите се получават поне 200 хил. обаждания с този въпрос. Работата на PR-a изисква той да се убеди, че поканата му е получена, прочетена и асимилирана. Това добре. Може да се разбере и подходът, че когато напомниш за себе си и за изпратената покана, тя има по-голям шанс да не попадне директно в кофата. Особено ако събитието не е сред топ новините за медиите. В старанието си да привлекат вниманието на журналиста обаче PR-ите често залитат в другата крайност и една невинна покана може да им донесе големи негативи. Например 17 часа не е най-подходящият момент някоя добронамерена девойка да се обажда по редакциите, за да пита дали поканата е получена. А това често се случва. Тя рискува най-малкото да си навлече гнева на репортера, който точно в този момента има още десет минути, за да си довърши материала, който е последен за страницата във вестника. Ако темата, по която той пише, изисква сериозна концентрация, позвъняването на телефона може да отприщи неподозирана негативна реакция. Проблемът ескалира още повече тогава, когато поканата е разпратена до няколко човека едновременно.

Не случайно някои PR агенции са си взели поука след сблъсъка с по-импулсивни и емоционални репортери - на информационното табло в офиса им има бележка с няколко удивителни и следното съдържание: "Никога и по никакъв повод не звъни на еди-кого си, за да проверяваш дали си е получил поканата."

Напаст божия

са онези PR-ки или PR агенции, които опресняват базата си данни с журналисти само с новите попълнения, без да вадят старите и атакуват всички с покани и пресрелийзи по всякакъв повод. Така в една редакция се получават по 20 мейла за едно и също събитие. Добросъвестните колеги пренасочват писмата към човека, в чийто ресор е събитието. Излишен е въпросът дали би отишъл на едно събитие, за което е получил двайсетина мейла на пощата си.

Някои PR-и са достатъчно смели и след като са се уверили, че прессъобщението е получено, правят стъпка напред и питат дали ще бъде публикувано. Щастливци са онези, които не получат отговора "а вас какво ви засяга".

Изпратили и чекнали поканите, идва моментът, когато агенциите трябва да организират и самото събитие. Съмнителен е професионализмът на онези, които избират 16 ч. следобед за време на пресконференция (освен ако не е суперспешно събитие). Дори и във Факултета по журналистика се учи, че подобен род събития се организират до обед. Причината е проста и естествена - след 14 часа повечето журналисти, независимо дали телевизионни или вестникарски, вече са си по редакциите и се подготвят за новинарския блок или за затварянето на броя. И до ден днешен има събития, организирани в час, далече от всякаква логика и обяснение.

Българската действителност предлага и още по-драстични примери. Едно от основните задължения на PR специалиста е да следи какво излиза по медиите във връзка с дейността на клиентите му и неговите конкуренти. Именно затова е напълно неясно защо някои PR-и се обаждат в медиите, за да питат дали изпратеният от тях пресрелийз е използван или дали след организираната от тях пресконференция е излязъл материал. Стига се дори до молби публикуваният материал да им бъде изпратен. А какво всъщност правят тези PR-и, след като дори не четат вестниците?

Безспирна говорилня

В най-общия случай продължителността на пресконференциите е от 30 минути до 1 час. Ако те са по-кратки, значи не е трябвало въобще да се състоят. А ако се проточват по-дълго, и то не заради многобройни въпроси на журналистите, задача на PR-ите е да дадат сигнал на клиентите си да не бъдат многословни. Това може да стане лесно, ако предварително е уговорен знак, който да покаже на говорещите, че настроението сред представителите на медиите върви към отегчаване. Пресконференция, проточила се два часа, е обречена на провал. Да, има и такива случаи. И единствената причина журналистите да стоят в залата до края е, че същината на разговора, темата, по която е организирано събитието, е оставена за финала. Но тези журналисти едва ли втори път биха се излъгали да отидат на пресконференция на същата компания.

Този труден, труден пресрелийз

Има няколко точни правила, които превръщат обикновения текст в пресрелийз. Той трябва да съдържа новина, която да е написана в заглавието и в първото изречение; да дава допълнителна конкретна информация около новината; да съдържа имената на засегнатите лица; ако новината е свързана с числа, те трябва да са упоменати в текста. Кратки и ясни изречения и плавна мисъл е формулата, която гарантира, че текстът ще бъде разбран и няма да стане объркване. Конкретната информация в него пък обещава, че текстът ще направи впечатление на журналиста и има шанс да влезе във вестника/новинарската емисия. Обемът също има значение - повече от две страници си е чисто многословие.

Явно обаче тези правила, макар и прости, са трудно приложими, както се вижда от следващите примери:

- "Компанията............ е създадена през 1995 г." - начало на съобщение до медиите. Чудесно, дайте следващия;

- "Още сутринта на начална станция се бе събрала голяма група деца, която непрекъснато се увеличаваше. Дойдоха и много деца от квартала." Достойно за репортаж;

- "Блек Сабът" + "Антиспин" & "Искам бебе" = Дядовата ръкавичка в Универсиада" - Заглавие;

- "Хит за новогодишните празнични вечери са обувките от сребърни и златни материи. Да задоволят интереса на елегантните и смели хора, към всеки, който търси своята идентичност и оригиналност и удобство от носенето на предпочитаната марка обувки, е основната идея на дизайнерите на....." - начало на пресрелийз.

Редакциите всеки ден се пълнят със съобщения, които будят смях, разочарование, раздразнение и отегчение, без дори въобще да говорим за използваната граматика. И които не попадат на страниците на вестниците, а остават само като примери за лошо свършена работа.

Източник:
в-к "Дневник"

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.0912